Европейската комисия публикува проект на регламент за прилагане относно регистъра за DPP

Контекст: защо е необходим централен регистър?

Цифровият паспорт на продукта (DPP) не е монолитна система — той е децентрализирана екосистема: производителите съхраняват данните за продуктите на собствените си сървъри или на тези на наети доставчици, а потребителите и органите осъществяват достъп до тези данни чрез стандартизирани интерфейси. Това работи надеждно само когато неутрален орган гарантира, че всеки уникален идентификатор на продукт се разрешава до валидна точка с данни. Именно тази празнина е предназначен да запълни централният регистър за DPP.

Правното основание се осигурява от Регламента ESPR (ЕС) 2024/1781, който установява рамката за изискванията за екодизайн и устойчивост на продуктите. Той изисква да се поддържа такъв регистър — но оставя конкретиката на регламент за прилагане. Европейската комисия публикува този проект на 29 април 2026 г..

Какво конкретно изисква проектът

Стегната схема на данните — целенасочено минималистична

Регистърът изрично не е силоз за данни за продуктова информация. Според проекта той съхранява само три точки с данни за всеки запис:

уникалния идентификатор (UID) на продукта,
крайната точка на резолвера (resolver endpoint), чрез която може да бъде извлечен действителният паспорт на продукта,
свързания стоков код (commodity code) (напр. GS1 GTIN или равностоен идентификатор).

Всички допълнителни данни за продукта — състав на материалите, индекс на ремонтопригодност, въглероден отпечатък — остават в обхвата на секторно специфичното законодателство. За батериите Регламентът за батериите (ЕС) 2023/1542 вече служи като предшественик със собствените си изисквания за DPP; за текстила и електрониката ще последват делегирани регламенти по ESPR.

Това разделение има архитектурен смисъл: регистърът остава стабилен и независим от продуктовата категория, докато секторно специфичните задължения за данни могат да се адаптират гъвкаво.

Логика на резолвера и GS1 Digital Link

Решението в регистъра да се съхранява само крайната точка на резолвера не е случайно. То директно съответства на стандарта GS1 Digital Link, който определя URL адресите като структурирани продуктови идентификатори и осигурява последователно разрешаване в различните системи. QR кодът върху продукта съдържа UID; сканирането му води до резолвера, който от своя страна пренасочва към действителните данни на паспорта.

За компаниите, които вече използват динамични QR кодове и управляват целевите си URL адреси централизирано, този модел по същество е познатият принцип на пренасочване — само с регулаторно дефинирани метаданни.

Изискване за съхранение: 10 години след пускането на пазара

Едно от най-мащабните изисквания в проекта се отнася до поддръжката на данни: записите в регистъра трябва да останат достъпни и актуални в продължение на най-малко 10 години след последния път, в който продуктът е пуснат на пазара. Фразата „последно пускане на пазара“ е съществена — тя се отнася не до края на производството, а до последната продажба в ЕС. За дълготрайни промишлени стоки или резервни части това на практика може да означава наличност в продължение на 15 до 20 години.

Това поставя значителни изисквания към стабилността на системата на резолверната инфраструктура. Компаниите, които възлагат експлоатацията на доставчици трети страни, трябва договорно да гарантират, че крайните точки на резолвера остават достъпни през този период — включително разпоредби за корпоративни придобивания, неплатежоспособност или технологични миграции.

Международна стандартизация: ISO/IEC JTC 5

Успоредно с регулирането на ниво ЕС беше формиран важен орган на международно ниво. ISO и IEC създадоха Съвместен технически комитет 5 (ISO/IEC JTC 5), посветен изключително на стандартизацията на DPP. Секретариатът се ръководи от Германския институт по стандартизация (DIN) — сигнал, че години подготвителна работа от германските индустриални среди дават плодове на международно ниво.

Мандатът на ISO/IEC JTC 5 е ясно дефиниран: комитетът трябва да разработи международни стандарти, които гарантират глобалната оперативна съвместимост на DPP системите. По този начин той решава структурен проблем: регулирането на ниво ЕС създава регионална рамка, но веригите за доставки са глобални. Доставчик на батерии в Южна Корея, който изнася за ЕС, трябва да предостави данни, съответстващи на DPP — а понастоящем не съществува единен международен стандарт за това как тези данни трябва да бъдат форматирани и предавани.

Връзката между правото на ЕС и стандартите на ISO/IEC

ISO/IEC JTC 5 и регламентът за прилагане на ЕС не са конкурентни системи — те са допълващи се слоеве. ЕС определя какво трябва да бъде в регистъра и за колко време. ISO/IEC JTC 5 вероятно ще стандартизира как данните се структурират, обменят и валидират. На практика това означава, че компаниите, които изграждат DPP системи днес, трябва да следят и двете направления на развитие.

Продуктови категории във фокуса: батерии, текстил, електроника

Проектът изрично назовава три продуктови категории, за които регистърът трябва първо да заработи:

Батериите вече са най-обстойно регулираните. Регламентът за батериите определя изисквания за DPP за промишлени батерии, батерии за електрически превозни средства и стартерни батерии, със степенувани дати за прилагане, започващи през 2026 г.

Текстилът е под засилен политически натиск от Стратегията на ЕС за устойчив текстил. Тук се очаква оповестяване на състава на влакната, произхода и рециклируемостта.

Електрониката е най-сложната категория: кратки жизнени цикли на продуктите, глобални вериги за доставки и самият брой продуктови варианти поставят особени изисквания към присвояването на UID и стабилността на резолвера.

Какво не обхваща проектът

Струва си изрично да се отбележи какво проектът целенасочено оставя отворено:

Схема на данните за съдържанието на паспорта: кои полета трябва да съдържа DPP за текстилен продукт се урежда не от регистъра, а от делегирания регламент за текстила.
Технология на носителя на данни: QR код, NFC, RFID или Data Matrix — проектът е технологично неутрален. Изборът на физически носител на данни е оставен на производителите, стига UID да е машинночетим.
Права за достъп: кой може да осъществява достъп до кои данни от паспорта (потребители, органи, сервизи за ремонт) се урежда от секторно специфичните регламенти.

Следващи стъпки и времеви график

Проектът понастоящем е във фазата на обществено допитване. Компаниите, индустриалните асоциации и държавите членки могат да подават коментари до края на периода на консултациите. Очаква се окончателният регламент за прилагане да бъде приет през 2026 г., със степенувани срокове за прилагане в зависимост от продуктовата категория.

Ако вече днес изграждате процеси за групово импортиране на данни за продукти или мащабирате QR код инфраструктура, струва си рано да се ангажирате с изискванията за UID и архитектурата на резолвера. Разчитането на патентовани идентификатори сега крие риск от скъпи миграции, след като регламентът за прилагане влезе в сила.

Комбинацията от регулиране на ниво ЕС (какво и за колко време) и стандартизация на ISO/IEC (как и в какъв формат) ще оформи фундаментално пазара на DPP инфраструктура през следващите години. Проектът от 29 април 2026 г. не е краят на дълъг процес — той е началото на оперативната фаза.