Митнически режим на ЕС от 1 ноември 2026 г.: правилно съпоставяне на идентификаторите на търговеца, производителя и стандарта

От ноември вътрешният SKU вече няма да е достатъчен

За стоките с ниска стойност от електронната търговия митническият процес в ЕС се променя на два етапа. От 1 юли 2026 г. за пратки на стойност до 150 евро се прилага нова фиксирана такса от три евро за всяка стокова позиция. От тази дата идентификаторите на продуктите могат да се подават доброволно. От 1 ноември 2026 г. те стават задължителни. Европейската комисия потвърди тези срокове в публикувания на 8 юни и актуализиран на 20 юли преглед на преходния режим.

Оперативното предизвикателство не е самата такса, а новата задача по съпоставяне. За всеки засегнат продукт търговците, маркетплейсите, производителите и митническите декларатори трябва да обединят идентификатори от различни системи. Един вътрешен SKU на магазина сам по себе си вече не е достатъчен. Необходими са идентификатор на продукта на търговеца, нестандартизиран идентификатор на продукта на производителя и, ако съществува, стандартизиран идентификатор на продукта на производителя.

Това звучи като три полета. На практика става дума за модел на идентичност: коя оферта в дадена платформа принадлежи на кой конкретен продукт на производителя и кой световно стандартизиран идентификатор описва точно същия вариант?

Три идентификатора, три области на отговорност

Делегиран регламент (ЕС) 2026/1022 определя трите вида идентификатори на продукти. Идентификаторът на продукта на търговеца, накратко M-PID, се задава от онлайн продавача, маркетплейса или платформата. Той трябва да позволява еднозначното намиране на продукта в съответния канал за дистрибуция. Оферта в маркетплейс, идентификатор на оферта или публично търсим идентификатор в каталог може да изпълнява тази роля, ако действително е стабилно и еднозначно свързан с предлагания продукт.

Нестандартизираният идентификатор на продукта на производителя, NS-PID, идва от производителя, продуцента или доставчика на продукта и не следва международно признат стандарт. Типични кандидати са номер на модел, артикулен номер или SKU на производителя. Определящо не е наименованието в ERP системата, а това две различни продуктови разновидности да не получават един и същ идентификатор.

Стандартизираният идентификатор на продукта на производителя, S-PID, се основава на международно призната система. В своя наръчник за държавите членки и търговията от 2 юни 2026 г. Комисията посочва по-специално EAN за много търговски продукти и ISBN за книги. В системата GS1 Global Trade Item Number идентифицира еднозначно предварително определен търговски обект. Стандартизираният идентификатор обаче не означава общо задължение за издаване на нова GTIN: той се декларира, ако вече съществува за продукта.

Това разграничение предотвратява често срещано погрешно разбиране. M-PID не може автоматично да бъде заменен с идентификатора на производителя, тъй като описва идентичността на офертата в съответния канал за продажба. По същия начин S-PID не е автоматично заместител на NS-PID. Наръчникът на Комисията обаче изрично допуска съществуващ S-PID да се използва допълнително като NS-PID, ако производителят съзнателно не поддържа собствен нестандартизиран идентификатор.

Идентичността на продукта трябва да съвпада на ниво вариант

Според наръчника идентификаторите трябва да са еднозначни и устойчиви през целия жизнен цикъл на продукта. При моделирането на данните е особено важно на кое ниво се намира идентичността. Цветът, размерът, материалът или опаковката могат да превърнат един модел в няколко самостоятелни варианта. Ако един и същ идентификатор се използва за черна риза размер M и синя риза размер L, резултатът от проверката не може надеждно да се прехвърли към аналогични стоки.

Обратно, идентификатор, подобен на сериен номер, за всяка отделна бройка обикновено е прекалено детайлен, ако вече съществува еднозначен идентификатор на модела или варианта. Комисията изрично предупреждава да не се декларират умишлено идентификатори на ниво партида или бройка, когато е наличен подходящ идентификатор на модела. Целта на режима е резултатите от проверката на дадена стока да могат да се прехвърлят към други продукти със сравним риск.

За търговците от това следва ясна проверка: предлаганият вариант, артикулният номер на производителя и стандартизираният идентификатор трябва да имат еднаква степен на детайлност. Комплект, многокомпонентна опаковка или вариант за конкретна държава не бива да наследява без проверка идентификаторите на единичния продукт.

Потокът от данни започва преди митническата декларация

Надеждната реализация свързва четири нива. В каталога на офертите се намира M-PID. В основния регистър на продуктите се намира NS-PID. В стандартизирано поле за идентификация се намира S-PID, ако съществува. Поръчката фиксира действително продадената комбинация, така че последващи промени в каталога да не променят вече изпратена пратка. Едва след това митническата интеграция предава идентификаторите за всяка декларирана стока.

Отговорностите следват този поток от данни. Онлайн продавачите, маркетплейсите и платформите задават M-PID и трябва да го предоставят на останалите участници. Производителите или доставчиците на продукти задават NS-PID и евентуално S-PID и ги предоставят по веригата на доставки. Митническият декларатор предава идентификаторите и остава отговорен за точността и пълнотата на декларацията. Затова логистичният доставчик не може надеждно да отгатне липсващата идентичност по пратката; данните трябва още предварително да идват от офертата и основния регистър на продуктите.

За маркетплейсите с множество продавачи е важна още една подробност: според наръчника M-PID трябва да идентифицира еднозначно продукта в цялата платформа, независимо от броя на отделните продавачи, които го предлагат. Номер на офертата, специфичен за продавача, може да е неподходящ, ако няколко продавачи предлагат един и същ продукт с различни идентификатори и не съществува стабилен идентификатор на продукта в платформата.

Как идентификаторите попадат в митническото съобщение

Техническото предаване не се извършва чрез свободно измислено допълнително поле. В наръчника на Комисията се посочва елемент от данни 12 03 000 000 „Supporting document“, съответно еквивалентното поле при други разрешени митнически декларации. За процедурите с допълнителните кодове на процедурата F48, F49 или F53 са предвидени четири документни кода по TARIC: C127 за M-PID, C128 за NS-PID, C129 за наличен S-PID и Y081, когато не съществува стандартизиран идентификатор на продукта на производителя.

Елементът от данни може да се повтаря. Ако една митническа позиция съдържа няколко различни продукта, трябва да се декларират идентификаторите на всеки отделен продукт. Така се откроява грешка в съпоставянето, която в много интеграции остава незабелязана дълго време: една митническа позиция, една позиция от поръчката и един физически продукт не са непременно един и същ обект.

Затова екипите не трябва да проверяват само дали технически се приемат четири кода. Те трябва да тестват дали всяка декларирана единица продукт получава правилната комбинация от M-PID, NS-PID и S-PID или Y081. Доброволната фаза, която тече от 1 юли, е продуктивен период за тестване. От 1 ноември кодовете на документите ще бъдат интегрирани в условията на TARIC и подаването им ще стане задължително.

QR кодът и идентификаторът на продукта са различни слоеве

Идентификаторът на продукта може да бъде кодиран в баркод, QR код или RFID носител. Носителят на данни обаче не е автоматично идентификаторът, който митницата очаква. QR кодът може да съдържа URL адрес, който от своя страна води към данни за продукта; GTIN може да бъде част от GS1 Digital Link. В митническото съобщение въпреки това трябва да бъде посочена определеният идентификатор в предвидения елемент от данни.

Това разграничение съответства и на архитектурата на цифровата информация за продуктите: идентификаторът, носителят на данни и целевият ресурс изпълняват различни задачи. Статията GS1 DPP v2: NFC и 2D кодът като равностойни точки за достъп обяснява слоя на носителя за цифровите продуктови паспорти. За новото митническо задължение обаче на първо място е последователната идентичност между офертата, основния регистър на производителя и декларацията.

Какво трябва да бъде тествано до октомври

Най-смисленият тест започва с реални поръчки, а не с примерни данни. За всеки продуктов вариант трябва да може да се проследи кой е задал M-PID, от кой източник на производителя идва NS-PID и дали съществува стандартизиран идентификатор. Дубликатите, празните стойности и противоречивите варианти трябва още при импортирането в основния регистър на продуктите да бъдат блокирани или маркирани за изясняване.

Следва цялостен тест от край до край — от каталога през поръчката и изпълнението до митническото съобщение. Той трябва да включва множество продавачи, комплекти, промени на варианти, липсващ S-PID и митнически позиции с няколко продукта. Освен това трябва впоследствие да е възможно подаденият идентификатор да бъде проследен обратно до първоначалната оферта и записа на производителя. Това не е изрично ново изискване за архивиране, но е практическа предпоставка за надеждни отговори на въпроси относно дадена декларация.

Срокът е реален: според доклад на Комисията от 20 юли 2026 г. през 2025 г. в ЕС са влезли около шест милиарда артикула от електронната търговия; над 97 процента от всички пратки са били по този канал. Идентификаторите на продуктите вече не са периферно поле за отделни митнически екипи, а нов общ интерфейс между данните за търговията, продуктите и логистиката.

Който до 1 ноември просто добави още едно текстово поле, само отлага проблема. Който ясно разграничи трите роли и ги свърже с обща идентичност на варианта, създава многократно използваема основа за митнически проверки, проследимост и други потоци от данни, свързани с продуктите.